Филмова игра vs театрална игра

Опитните актьори често казват, че има голяма разлика между играта пред камера и играта на театрална сцена.

Известна е максимата на Майкъл Кейн, че театърът е „операция со скалпел", а филмът – „операция с лазер".

Но какво е имал предвид? Какво имат предвид актьорите, когато говорят за тази разлика?

В тази статия разглеждаме как филмът и театърът се различават коренно от гледна точка на актьора и неговата игра.

Ред и продължителност #

Една пиеса започва от страница 1, минава през всяка сцена по ред и завършва на последната страница – а изпълнението й трае около 2 часа.

Снимките на един филм може да продължат 3 седмици или 3 месеца (или дори повече), като съвсем спокойно могат да започнат със Сцена 27, после Сцена 89, после Сцена 2 – с други думи, заснемането върви в напълно произволен ред.

За актьора това означава, че трябва да съхраниш емоциите от всяка сцена. Например, ако персонажът ти се чувства уязвим в Сцена 23, три седмици по-късно, когато снимате Сцена 24, трябва да помниш в какво емоционално състояние е бил той в предходната сцена.

Някои актьори стигат дотам да водят таблица с емоциите на персонажа си за всяка сцена.

Изводът: филмовият актьор трябва да разбира емоцията на всяка сцена и да следи как персонажът му се развива в хода на историята.

Интимност #

Филмът е несравнимо по-интимен от театъра.

В театъра действията ти трябва да бъдат видими за късогледия зрител, седнал на 100 метра в задния ред – оттам и преувеличените движения и широките жестове.

Но при снимане камерата може да е толкова близо, че целият екран се запълва само от едното ти око и дори най-малкото движение или трепване е видимо за целия зрителен салон.

Същото важи и за звука. В театъра думите ти трябва да достигнат до слабочуващия зрител, загубен в тъмнината на последните редове.

При снимане обаче свръхчувствителният микрофон ще улови и най-лекия ти дъх и ще го разнесе из целия киносалон.

На практика филмовата игра е „по-малка" и „по-тиха". В театъра може да изразиш отвращение, като рязко отметнеш глава и се сгърчиш; на филм същата реакция можеш да покажеш с едва забележимо потрепване на устните.

Изводът: пред камера играй естествено, като в реалния живот, и преди всичко – пести движенията.

Повторни снимки #

В театъра нямаш възможност да повториш сцена, ако забравиш текста или нещо се обърка. Трябва просто да продължиш напред.

При снимане обаче всеки take ти дава шанс да изпробваш различни идеи и да правиш фини промени, докато намериш това, което работи.

Изводът: пред камера имай няколко идеи за изпълнението на всяка сцена и си позволявай да експериментираш.

Познатост #

Лорънс Оливие щеше да предизвика скандал в публиката, ако по време на „Хамлет" беше казал: „Да бъдеш или да не бъдеш – ето какво питам."

Причината е, че много пиеси са изключително добре познати на публиката. Немалко зрители знаят текста наизуст.

Разбира се, новите пиеси нямат този проблем – ако актьорът направи грешка, никой в залата няма да разбере.

Но почти нито един филм (освен екранизациите на пиеси) не разполага с текст, издълбан в камък. Ако подполковник Килгор беше казал „Дойдох да оценя миризмата на напалм сутринта", никой нямаше да забележи.

Да, не е толкова силна реплика, но публиката нямаше да й обърне внимание.

Същото важи и за персонажите. Всички знаят (или мислят, че знаят) какъв е Хамлет, но никой нямаше представа какво ще бъде Амели, преди филмът да излезе на екран. Тя можеше да бъде точно такава, каквато режисьорът Жан-Пиер Жьоне и Одри Тоту поискаха.

Изводът: в пиесата се придържай към текста; в киното имаш повече свобода да експериментираш и импровизираш.

Подготовка #

Когато репетираш пиеса, най-вероятно ще започнеш в репетиционна зала заедно с останалите актьори и режисьора и постепенно ще изграждате спектакъла заедно.

Като група ще експериментирате, ще пробвате различни идеи, ще си подавате топката и бавно ще изграждате представлението, докато е готово за сцената.

Успоредно с това вероятно ще учиш и текста си.

При филма всичко е съвсем различно.

След като получиш сценария, сядаш сам, учиш репликите си и мислено се опитваш да си представиш как ще изглежда всяка сцена и как трябва да бъде изиграна.

Когато най-накрая дойде денят на снимките, може да се срещнеш с останалите актьори за първи път едва 10 минути преди да започнете. Може да имаш няколко минути насаме с режисьора, за да уточните действието… а може и да нямаш.

И когато снимите сцената, режисьорът спокойно може да ти каже да забравиш всичко, което си направил, и да опиташ нещо съвсем различно.

Изводът: сам трябва задълбочено да проучиш сценария, да опознаеш персонажа си отвътре и да подготвиш различни варианти за изпълнението на всяка сцена.

Заключение #

Не си мисли, че щом си се доказал на театралната сцена, автоматично ще успееш и пред камера. Или обратното.

Така че ако преминаваш от единия вид към другия, запомни: не приемай нищо за даденост!