Ето някои преживявания на актьори, минали през това — само за да ти дадат представа как изглежда всичко на практика и да отговорят на въпросите, които може би все още имаш.
Тези истории показват, че професионалните актьори и екипът разбират, че тялото реагира естествено, че отстояването на границите ти е от съществено значение и че техническата реалност на снимките е съвсем различна от това, което се вижда на екрана.
Техническата реалност (асистент-режисьор) #
Снимахме сцена под душа в нискобюджетен филм. Бяхме свалили вратичките на душ-кабината, за да може камерата да вижда вътре. В банята бяха набутани трима от екипа: оператор, бум-оператор и техник на пода с машина за мъгла, която правеше ефект на пара.
Актьорите пристигнаха с телесни чорапогащи. Помогнах им да прескочат техника и да влязат в кабината. Гримьорите поправиха грима на актрисата и се погрижиха и двамата да изглеждат мокри. Режисьорът гледаше на монитор отвън, защото в банята просто нямаше място за него.
Извикахме „Мотор!" и те започнаха страстната си сцена с целувка. Точно преди устните им да се докоснат, режисьорът извика „Стоп!" — парата беше твърде много и той не виждаше нищо. Актьорите излязоха, техникът нагласи машината и разпрахме вратата, за да изчисти парата.
Пет минути по-късно — всички отново на позиции (бум-операторът стоеше изправен върху тоалетната чиния). Започнахме отново. Трийсет секунди по-късно целувката свърши и всички излязоха, докато светлините се местеха за друг ъгъл.
Това продължи почти три часа. До края бях напълно мокър от пот. Нямаше нищо сексуално или романтично в цялото нещо — беше просто работа.
Така че ако те е малко срам екипът да те вижда гол/гола, имай предвид, че те най-вероятно изобщо не мислят за теб, а за собствената си работа и за това колко им е неудобно! Както казва асистент-режисьорът — няма нищо особено сексуално или романтично в това. Просто работа.
Отстояване на позицията (Джес) #
Снимах независим филм в Германия с доста умерена любовна сцена. Бях прочела сценария и го бях обсъдила с режисьора — бях наред с това, което бяхме планирали.
Но в деня на снимките режисьорът започна да говори за „засилване" на сцената. Искаше пълна голота вместо само горна, и да „поигравам" с интимните части на партньора ми. Изобщо не ми хареса.
Имах огромен скандал с режисьора. Партньорът ми не ме подкрепи — просто седеше в ъгъла и гледаше телефона си. Накрая се оказах в банята в сълзи, а режисьорът напусна снимачната площадка, крещейки на всички. За щастие асистентката по костюмите ме подкрепи.
Радвам се, че устоях. В крайна сметка снимахме сцената така, както беше планирано първоначално. Режисьорът не ми проговори три дни, но накрая се помирихме и той ме взе в следващия си филм.
Съветът ми към другите актьори е следният: трябва да уважаваш собствените си граници, за да не те притиснат към нещо, с което никога не би се съгласил/а първоначално.
Джес постъпи правилно и проблемът възникна, защото режисьорът не беше достатъчно подготвен и организиран.
Естествени реакции (Ричард) #
Всеки път, когато снимам интимна сцена, се възбуждам. Просто се случва. Казвам си — ако се правя, че го няма, всички ще усетят и ще е неловко за всички.
Първия път, когато се случи, го признах директно, казах на режисьора, той се засмя и изпрати някой да ми донесе бутилка студена вода. Хубаво се посмяхме.
Не всеки е толкова смел като Ричард, но това е добър съвет.
Без влечение (Мишел) #
В началото на кариерата ми трябваше да снимам сцена с мъж, когото наистина не харесвах и към когото изобщо не изпитвах влечение. Просто се случва — макар че завършената сцена се получи доста добре, което донякъде ме зарадва.
Как би подходил/а ти към интимна сцена с някой, когото не харесваш особено? В зависимост от образа, който играеш, един от вариантите е да си внушиш, че човекът срещу теб не е непривлекателен или неприятен, а напротив — най-привлекателният и желаният човек на света. С други думи, затваряш очи и целуваш мъжа или жената на мечтите си.
Злополуки (Кристен) #
Веднъж един мъж „се случи" по време на сцена. Много ми беше неловко — не защото го беше направил, а защото наоколо имаше куп хора от екипа, които знаеха. Освен всичко друго, донякъде ми харесваше този мъж, така че после беше много трудно да говоря с него! Той разбира се беше напълно съсипан, горкият.
Отново — как би се справил/а ти с това? Ако човекът е смутен, не е лесно да се говори открито за случилото се! Помисли за момент — ако току-що беше снимал/а тази сцена и това беше станало, каква щеше да бъде реакцията ти?
И накрая — история от начинаещ… #
Предстоеше ми романтична сцена в нискобюджетен филм и честно казано — бях в паника от месеци. Знаеш как умът ти се насочва към най-лошите сценарии — е, моят определено го направи.
Актьорът, с когото щях да работя, се оказа много симпатичен, което по някакъв начин ме накара да се притеснявам още повече. Бяхме снимали заедно и други сцени и се разбирахме отлично, така че сега се тревожех сериозно как ще запазя всичко професионално.
Вечерта преди снимките направих всичко необходимо — знаеш, хигиена, всичко, което се очаква. Друг актьор ми беше дал практически съвет как да „управлявам ситуацията" предварително, който стриктно последвах; освен това си сложих и чифт много стегнати бельо, което щях да нося под шорти по време на сцената.
Но ето в какво е работата — когато стигнахме до снимачната площадка, партньорката ми беше също толкова притеснена, колкото и аз.
Режисьорът не се виждаше никъде, затова поприказвахме малко, преди да реша да се хвърля в дълбокото.
„Извинявай, че питам, но... когато снимаме сцената ни... ъъъ... какво ще правим? Значи... трябва да те докосна, но... ъъъ... къде?"
„О, слава Богу, че попита!" извика тя. „Толкова се притеснявах от това!"
Беше огромно облекчение. Седнахме и си поговорихме наистина — какво ни е удобно и на двамата. Граници, кое е наред, кое не. Беше неловко, но абсолютно необходимо.
После започнаха самите снимки и знаеш ли какво? Цялата онази техническа работа поема контрола. Направихме около шест дубъла заради проблеми с осветлението, грешки в приемствеността, обичайния хаос на снимачната площадка. Режисьорът спираше непрекъснато, за да нагласява нещо и да показва как да се позиционираме (макар и само на мен, типично).
Когато стигнахме до момента, в който наистина снимахме сцената както трябва, всичкото спиране и тръгване я беше превърнало в нещо, което приличаше много повече на работа, отколкото на каквото и да е друго. Плюс това — половин дузина члена на екипа, наобиколили те със светлини и апаратура, определено те връща в реалността!
Смешното беше да гледам екипа как се опитва да не изглежда завистлив — тогава най-накрая се отпуснах и успях да се насладя на работата си.
Така че всичко се получи добре. Но все пак е нужен професионализъм: когато се замислиш, малко хора могат да бъдат страстни и развълнувани с цяла стая от наблюдатели наоколо. Именно тук актьорите се показват в пълен ръст: добрите професионални актьори могат да изключат всичко около тях и да се съсредоточат върху сцената — и точно това направи актьорът по-горе.
enCAST.pro
