Как да плачеш по команда

Плачът по команда е предизвикателство за много актьори. Тази статия предлага няколко идеи, които да ти помогнат да заплачеш точно в момента, в който режисьорът го изисква.

В театъра плачът често е по-лесен, отколкото в киното. Постепенното навлизане в голямата сцена дава възможност на актьорите да се потопят в персонажа, и сълзите идват естествено, когато ролята го налага.

Театралните актьори прибягват до емоционални техники като пълно присъствие „в момента", извикване на спомени и предусещане на бъдещи моменти на плач, за да предизвикат сълзи.

В киното обаче плачът може да бъде значително по-труден. Актьорът може току-що да се е върнал от обедната почивка или да е снимал забавна сцена, когато изведнъж трябва да заплаче. Как се справя с това?

Различните актьори използват различни подходи. Докато едни се борят да изтръгнат сълза, за други това идва без усилие. Важно е да изпробваш различни методи и да намериш чрез практика онова, което работи за теб.

Практически идеи #

Ето няколко съвета и похвата за плач по команда:

1. Пий достатъчно вода: Хидратирай се добре преди сцената, за да улесниш производството на сълзи.

2. Познавай лицето си в сълзи: Разбери как изглеждаш, когато плачеш. Физически сигнали като наведени вежди, затворени очи, стиснати устни, надолу извит ъгъл на устата и наведена глава могат да помогнат.

3. Мигане — или липсата му: Колкото и да изглежда нелогично, миганието може да предизвика сълзи. Опитай да мигаш бързо, след това леко разтрий затворените си очи и ги отвори, без да мигаш. Очите може леко да парят и сълзите сами да дойдат.

4. Изкуствени методи: Някои актьори поставят ментолов стик или балсам за устни под окото (не в окото), за да го дразнят леко и да стимулират сълзоотделянето. Очни капки или нарязан лук също могат да свършат работа. Нежно издухване на грим в окото или вазелин под него създават вид на „наплакани" очи.

5. Език надолу: Спусни езика към дъното на устата и го прибери назад — това може да предизвика потиснат прозевък, а той от своя страна — сълзи.

Неплачът е мощен #

Колкото и странно да звучи, понякога най-въздействащият начин да „заплачеш" е като не плачеш.

Когато получим съкрушаваща новина на публично място, повечето хора се опитват да скрият сълзите си, докато не останат сами. В киното именно това сдържане и усилието да се прикрият емоциите могат да въздействат на публиката много по-силно, отколкото ако персонажът просто се разплаче. Зрителят иска персонажът да заплаче, да извика, да изкаже болката си на глас. Именно като задържа емоциите в себе си, актьорът може да предаде по-дълбоко усещане за страдание. Тази сцена от Четири сватби и едно погребение е отличен пример за силата на неплача.

Помни — практиката е от ключово значение. Не можеш да разчиташ да успееш, без да си го правил многократно. Упражнявай се и намери техниките, които работят най-добре за теб.